Обществото на приятелите на Кант

"Обществото на приятелите на Кант" произхожда от кръга приятели, които Кант е канил всяка година в дома си за рождения си ден на 22 април. Групата приятели се среща там за последен път на 22 април 1803 година. На 12 февруари 1804 г. Кант умира. Д-р мед. Уилям Модърби, синът на приятеля на Кант Робърт Модърби и самият той приятел на Кант, кани участниците в рождения ден от 1803 година на „възпоменателно тържество“ на 22 април 1805 г. в къщата на Кант, която е била междувременно притежание на кръчмар след смъртта на видния философ; там те искат да почетат паметта му в познатата обстановка. Според доклада на Д-р Кристиан Фридрих Ройш: „Кант и неговите сътрапезници“ (Кьонигсберг 1847) присъстват следните лица:

• Професор Кристиан Якоб Краус (роден на 27 юли 1753 г. в Остероде (Източна Прусия), † 25 август 1807 г. в Кьонигсберг), философ и икономист;

• Професор Карл Лудвиг Пьоршке (роден на 10 януари 1752 г. в Молзенен близо до Кьонигсберг, † 24 септември 1812 г. в Кьонигсберг), филолог и философ;

• Професор Йохан Готфрид Хасе (роден 1759 г. във Ваймар, † 12 април 1806 г. в Кьонигсберг), протестантски теолог и ориенталист;

• Медицински съветник професор Карл Готфрид Хаген (роден 24 декември 1749 г. в Кьонигсберг; † 2 март 1829 г. пак там), фармацевт и енциклопедист по природни науки;

• Професор Йохан Фридрих Генсихен (роден на 30 януари 1760 г. в Дрисен; † 7 септември 1807 г. в Кьонигсберг), математик и библиотекар в библиотеката на замъка Кьонигсберг; Кант му завещава книгите си;

• Военен съветник Йохан Георг Шефнер (роден на 8 август 1736 г. в Кьонигсберг; † 16 август 1820 г. в Кьонигсберг), пруски държавен служител, писател, преводач, просветител и масон;

• Министериален съветник Йохан Фридрих Вигилантий, юрисконсулт на Кант, съставител на завещанието му;

• Министериален съветник a. Д. Шрайбер;

• Самуел Фридрих Бък (1763–1827), кмет на Кьонигсберг;

• Преподобен Андреас Васиански (роден 1755 в Кьонигсберг; † 1831 пак там), протестантски пастор и изповедник на Кант в последните години от живота му, автор на биографията: „Имануел Кант в последните години от живота си” (Кьонигсберг 1804 г. );

• Георг Михаел Зомер (1754-1826), пастор на Хабербергската църква;

• Д-р мед. Йохан Бенджамин Яхман (1765-1832), работи като лекар в Кьонигсберг, след като учи в Единбург; брат на Райнхолд Бернхард Яхман (1767-1843), богослов и педагог, автор на биографията „Имануел Кант, описан в писма до приятел (Кьонигсберг 1804);

• Висш държавен инспектор Йохан Брал;

• Фридрих Николовиус (1768–1836), книжар и издател);

• Търговецът Фридрих Конрад Якоби (1752 - 1816);

• Търговецът Йохан Кристиан Гедеке (1765 - 1853), зет на Ф.К. Якоби;

• Джон Модърби (роден на 16 септември 1784 г. в Кьонигсберг, починал на 19 октомври 1813 г. при щурмуване на външната порта Гримма в Лайпциг), адвокат, син на приятеля на Кант Робърт Модърби;

• Д-р мед. Уилям Модърби (роден на 12 септември 1776 г. в Кьонигсберг; † 16 януари 1847 г. пак там), син на Робърт Модърби, след като учи медицина в Единбург, лекар в Кьонигсберг и фермер в Източна Прусия, основател на Обществото на приятелите на Кант;

• Криминален инспектор Фридрих Август фон Щагеман (роден на 7 ноември 1763 г. във Виераден, Укермарк, † 17 декември 1840 г. в Берлин), пруски държавен служител и дипломат, работил върху реформите на Щайн-Харденберг;

• Криминален инспектор Йохан Готфрид Фрей (роден на 28 март 1762 г. в Кьонигсберг; † 25 април 1831 г. пак там), пруски административен служител, сътрудник на граф фон Стайн, изработва принципите на устава за градовете от 1808 г.;

• Д-р мед. Лаубмайер;

• Професор Карл Даниел Ройш (1735-1806), физик;

• Д-р Кристиан Фридрих Ройш (роден на 1778 в Кьонигсберг; † 1848 пак там) син на проф. К.Д. Ройш, административен юрист, автор на текста: „Кант и неговите сътрапезници“ (Кьонигсберг 1847);

• Професор д-р мед. Кристоф Фридрих Елснер, личен лекар на Кант и към момента на смъртта му ректор на университета;

• Йохан Михаел Хаман (роден на 27 септември 1769 г. в Кьонигсберг; починал там на 12 декември 1813 г.), поет и просветител, син на Йохан Георг Хаман (роден на 27 август 1730 г. в Кьонигсберг; † 21 юни 1788 г. в Мюнстер).

На снимката от Емил Дьорстлинг: Кант и неговите сътрапезници (репродукция около 1892 г.) можете да се види Кант да обядва с осем приятели, които обаче вероятно никога не са били всички с него по едно и също време.

Емил Дьорстлинг: Кант и неговите сътрапезници

Картината показва най-близките приятели на Кант, уважавани граждани на Кьонигсберг, с които той винаги е бил в контакт. Най-вляво на масата до Кант седи търговецът Йохан Конрад Якоби (1717 - 1774), вдясно от Кант произхождащият от Англия търговец Робърт Модърби (23.12.1736 - 13.02.1801), до него Йохан Георг Хаман, зад него е професор Кристиан Якоб Краус, до него седят Йохан Георг Шефнер и Карл Готфрид Хаген. Пред масата вдясно са Лудвиг Ернст Боровски (06/17/1740 - 11/10/1831), висш протестантски църковен сановник и първият биограф на Кант, и Теодор Готлиб фон Хипел баща (01/31/1741 - 23.04.1796), кмет на Кьонигсберг и писател.

На първата „възпоменателна трапеза“ на 22 април 1805 година приятелите на Кант решават да организират такъв празник всяка година на рождения ден на Кант. Това решение е в основата на учредяването на сдружението, което по-късно е наречено "Общество на приятелите на Кант". Мястото на сбирката до 1810 година е къщата на Кант, която е пивница от 1805 година, а от 1811 година "Германският дом" в Кьонигсберг.

При кончината на някой от сътрапезниците, броят им се е допълвал чрез кооптиране. Новите членове на обществото са се подбирали на принципа, че сам Кант избира своите приятели на масата, а именно, че трябва да бъдат представени „най-различните социални класи и професионални групи“. Първоначално броят на членовете е бил ограничен до 30, но през 1905 година е вече 77 и между 90 и 100 през 1932 г. Обществото няма устав. То вижда своята задача в запазването на паметта на Имануел Кант в родния му град. През 1814 година астрономът Фридрих Вилхелм Бесел (1784-1846) предлага всеки, който ще произнесе речта на следващата година, да бъде определен от сребърен боб, скрит в торта, поднесена като десерт. Така се ражда традицията за „краля на боба“. Оттогава „Обществото на приятелите на Кант” се нарича „Бобеното общество”, а банкетът за рождения ден на Кант се нарича „Бобен празник”. Член на обществото, историкът Фридрих Вилхелм Шуберт (роден на 20 май 1799 г. в Кьонигсберг; † 21 юли 1868 г. пак там) въвежда през 1846 година правилото, че „бобовите речи“ трябва да се съобразяват с това че: „Настолните речи имат за задача да предоставят информация за живота на Кант или да се занимават с теми, които са тясно свързани с философията на Кант и по-нататъшното й разпространение.“

През 140-те години от своето съществуване до падането на Кьонигсберг през 1945 г. „Бобеното общество“ е важен културен фактор в града. Първото голямо публично събитие в живота на обществото е откриването на галерията Стоа Кантиана (Stoa Kantiana) през 1810 година, с надгробен параклис и бюст на Кант в катедралата в Кьонигсберг. Обществото отпразнува тържествено 100 Годишнината от рождения ден на философа през 1824 година. Карл Розенкранц (роден на 23 април 1805 г. в Магдебург, † 14 юни 1879 г. в Кьонигсберг), наследник на катедрата на Кант, предлага през 1836 г. в „речата на боба“ на рождения ден на Кант, Дружеството на приятелите на Кант да издаде първото пълно издание на трудовете на философа. Той постига това заедно с Фридрих Вилхелм Шуберт от 1838 до 1840 година.

Приятелите на Кант също участват в издигането на паметника на Кант от Кристиан Даниел Раух през 1864 г. Членът на обществото, теологът, писател и политик Юлиус Руп, дядо на Кете Колвиц, публикува през 1857 г. текста "Имануел Кант. За характера на неговата философия и връзката й с настоящето" с изричната забележка; „Приходите са предназначени за паметника на Кант в Кьонигсберг“. Обществото участва в голямото честване в Кьонигсберг по повод 100-годишнината от смъртта на Кант през 1904 година.

За да отпразнуват 200 години от рождението на философа през 1924 година е открита новата гробница на Кант, построена към катедралата от кьонигсбергския архитект Фридрих Ларс. Вместо „бобена трапеза“, която иначе се провежда в малка група, на 22 април 1924 година около 300 души се събират като „приятели на Кант“ в кметството на Кьонигсберг.

Гробът на Кант

На "бобената трапеза" през 1936 година "кралят на боба", кьонигсбергският архитект Фридрих Ларс, представя на Обществото на приятелите на Кант осем рисунки под заглавието "Градът на Кант" с гледки от Кьонигсберг през 18-ти век.

От самото начало Обжеството събира реликви на Кант, т. нар. "Кантиана". Тази колекция е основата за създаването на четири стаи на Кант през 1924 година и в последствие музеят на Кант в Градския исторически музей в Кьонигсберг през 1938 г. Колекцията "Кантиана" е унищожена от британските бомбардировки над Кьонигсберг на 26./27. и 29./30. август 1944 г. През 1926-27 година Обществото дава предложение за разширяване на "Къщичката на Кант" в гората в Модитен като паметник на Кант. Кант често посещава приятеля си, лесовъда Вобсер в Модитен, където пише своята работа „Наблюдения върху чувството за красиво и възвишено“. Експонатите от "Къщичката на Кант" са пренесени в Берлинския дворец в края на 1944 г. Къщичката е унищожена при превземането на Кьонигсберг през 1945 г.

Известни членове на Обществото включва философи като Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841) и Карл Розенкранц, филолози като Лудвиг Реза (1776-1840), Карл Лерс (1802-1878) и Лудвиг Фридлендер (1824-1909), теолози като основателя на свободната конгрегация в Кьонигсберг Юлиус Руп и Август Йоханес Дорнер (1846-1920), германистът Оскар Шаде (1826-1906), историкът и изкуствовед Ернст Аугуст Хаген (1797-1880), син на приятеля на Кант Карл Готфрид Хаген, физикът и математиците Фридрих Вилхелм Бесел, Франц Ернст Нойман (1798-1895) и Херман фон Хелмхолц (1821-1894), историците Вилхелм фон Гизебрехт (1814-1889) и Франц Рюл (1845-1915), юристите и политиците Хайнрих Теодор фон Шьон (1773-1856), Рудолф фон Ауерсвалд (1795-1866) и Едуард фон Симсон (1810-1899), лекарят и политик от Кьонигсберг Йохан Якоби (1805-1877), кметовете на Кьонигсберг Карл Селке (1836-1893) и Зигфрид Кьорте (1861-1919), юристите и писателите Ернст Вихерт (1831-1902) и Феликс Дан (1834-1912), както и изследователите на Кант Емил Арнолд (1828-1905) и Рудолф Райке (1825-1905).

Обществото на приятелите на Кант работи в смисъла на своите основатели в родния град на великия философ до падането на Кьонигсберг през 1945 година. Последният „крал на бобовете“, който трябваше да произнесе речта на 22 април 1945 г. беше кьонигсбергският учител и историк професор Бруно Шумахер (роден на 2 декември 1879 г. в Страсбург, † 1 март 1957 г. в Хамбург), последният директор на Фридрих-Колеж. Под обстрела на съветската артилерия на 12 февруари 1945 г. - както е обичайно в деня на смъртта на Кант - той полага венец на гробницата на Кант в катедралата в Кьонигсберг, която е една опожарена руина след британските бомбардировки в края на август 1944 г. Като по чудо, гробницата на Кант е единствената запазена сграда в стария център на Кьонигсберг.

Кьонигсбергските документи на Обществото на приятелите на Кант са загубени след края на войната. Философът Рудолф Малтер (1937-1994) обаче публикува антология, озаглавена „Но ние смятаме, че сме длъжни...” с Кьонигсбергските речи посветени на Кант от 1804 до 1945 г. (Eрланген 1992) и във въведението си с обширни литературни препратки към Кантианската традицията в Кьонигсберг 1804-1945 година.

През 1946 г. някои членове на Кьонигсбергското общество се събират в Гьотинген и решават да организират отново ежегодния „Бобен празник“. В последствите той се провежда от 1947 до 1973 година в Гьотинген, след това в Майнц и след обединението на Германия в Хале, където през 1904 г. е основано Кантското общество (http://www.kant-gesellschaft.de/), както и на други места в новите федерални провинции.

През 2005 година в Калининград/Кьонигсберг се чества 750 Годишнината от основаването на града. Калининградският държавен университет се именува "Кантски университет". По този повод някои университетски членове и други калининградски интелектуалци основават сдружение, наречено „Приятели на краля на боба“, което продължава традицията на Кьонигсберг за „бобовата трапеза“ и „бобовите речи“. През 2007 година Герфрид Хорст, член на Кантското общество, предлага да се отпразнува „бобовата трапеза“ заедно с тази руска асоциация в родния град на Имануел Кант. На 22 април 2008 г. руснаци и германци се срещат за първото съвместна „бобова трапеза“ в Кьонигсберг/Калининград; оттогава то се провежда всяка година на 22 април. Участниците идват не само от Германия и Русия, но все повече и от други страни. Това изпълни желанието на Рудолф Малтерс, който като „Канцлер на Обществото на приятелите на Кант, бивш Кьонигсберг в и. Пр.” през август 1991 г. във въведението на Кьонигсбергските речи посветени на Кант 1804 - 1945, публикувани от него, пише:

„Това не би било най-лошият знак за международно разбирателство, ако един ден приятели на Кант от много нации се съберат в Кьонигсберг на „бобова трапеза“ в памет на мислителя на мира Имануел Кант.“

(В: Рудолф Малтер (ред.), „Но ние смятаме, че сме длъжни...”, Кьонигсбергските речи посветени на Кант 1804 - 1945, Ерланген 1992, стр. 13).

На 12 февруари 2011 г., на годишнината от смъртта на Кант, в Берлин се регистрира „Обществото на приятелите на Кант и Кьонигсберг“. Нейната цел е да продължи старата традиция на Кьонигсберг на „бобената трапеза“ в родния град на Кант, днешния Калининград, в съобщество на германци, руснаци и приятели на Кант от други нации. Обществото също така иска да запази живо духовното наследство на Кьонигсберг и да доближи учението на Кант до хората днес по разбираем начин. Сред членовете на дружеството има няколко преки потомци на бившите приятели на Кант в Кьонигсберг; Затова с право се нарича „Приятели на Кант и Кьонигсберг“. Обществото организира многодневно пътуване до Калининград/Кьонигсберг с екскурзии, лекции и концерти, обикновено между 18 и 23 април всяка година. Акцентът на програмата винаги е честването на рождения ден на Кант на 22 април. Обществото помага за поставянето на паметни плочи на Кант и други жители на Кьонигсберг и за по-нататъшното развитие на музея на Кант в катедралата в Кьонигсберг. Там тя е създала постоянни изложби за приятели на Кант: 2013 г. за семейство Moдърби, 2014 г. за Карл Готфрид Хаген и „Семейството просветители от Кьонигсберг“, 2015 г. за приятелите на Кант Йохан Конрад Якоби и Йохан Кристиан Гадеке, 2016 г. за Теодор Готлиб фон Хипел баща и Теодор Готлиб фон Хипел син, 2017 г. относно Фридрих Леополд барон фон Шрьотер и брат му Карл Вилхелм барон фон Шрьотер и през 2018 г. за графиня Шарлот Каролин Амалия фон Кейзерлингк и нейния съпруг граф Хайнрих Кристиан фон Кейзерлингк, всяка от които е открита от преки потомци на тези приятели и последователи на Кант. През 2016 г. седем потомци на Фридрих Ларс откриха постоянна изложба за строителя на гробницата на Кант в Градския музей в катедралата в Кьонигсберг.

След като бившето църковно наместничество в Юдтшен (днес Виселовка) беше възстановено и открито на 16 август 2018 г., както и Къщичката на Кант като клон на музея на Кант в катедралата в Кьонигсберг, Обществото дарява множество експонати, например първи издания на произведения на Кант, картини и бюстове. Потомците на хугенотското семейство Лоял, дошло в Юдтшен през 18-ти век, дариха реплика на кан, с който Кант също е прекосявал река Ангерап.

По този начин, подобно на старото Кьонигсбергско „Общество на приятелите на Кант“, обществото се превърна в културен фактор в град Калининград/Кьонигсберг и околностите. Доклади за дейността му могат да бъдат намерени на немски, руски и други езици на интернет-страницата на Обществото: www.freunde-kants.com

ДРУЗЬЯ КАНТА

И КЁНИГСБЕРГА